Черен оман – начини за използване и полезни свойства

Черен оман – начини за използване и полезни свойства

Билката черен оман е едно растение с изключителни свойства, но с противоречива репутация. Това е така, защото приложен вътрешно, черният оман може да ни навреди, ако не знаем как да го изполваме. Затова ви препоръчваме да го използвате само за външно приложение. Вътрешното приложение на билката може да доведе до проблеми с черния дроб.

Използването на черния оман в традиционната китайска медицина продължава повече от 2000 години.

Това растение е било познато като лекарствено още на римляните и на други древни народи. В нашата народна медицина се използва като затягащо средство при стомашно-чревни разстройства, като омекчително средство против кашлица и др., което вероятно се дължи на съдържащата се в дрогата слуз.

Много е популярна употребата на дрогата външно като стимулиращо растежа на клетките средство и за възстановяване на тъканите при парадонтоза, включително и гнойна, във вид на отвара за жабуркане и промивки на устната кухина при разни наранявания, гнойни възпаления на тъканите, при стари и мъчно зарастващи рани и др.: 10 г на ситно счукани корени се заливат с 1 чаена чаша вряща вода, вари се в продължение на 10 минути и се използва за компреси, лапи, промивки или жабуркане.

Циноглосинът, консолидинът и консолицинът, съдържащи се в черния оман, в по-големи дози парализират централната нервна система.

Външно приложен, черният оман притежава противовъзпалително действие и подпомага бързото заздравяване на рани поради естествената концентрация на алантоин.

Свареният на каша корен се прилага в нашата народна медицина външно за компреси или лапи за трудно зарастващи рани, при циреи и кожни обриви, при рани, за гаргара, при ангина и рани в устата и гърлото.

Черният оман е с високо съдържание на калций и витамин С и стимулира възстановителната сбособност на клетките, ускорява заздравянето. Външно се използват корените на растението.

Разпространено е почти в цяла Европа, без южните й части, на север в Скандинавия, Балканския полуостров, Мала Азия, Западна Азия. У нас се среща в много влажните ливади и заливни места край бреговете на реките, ручеите и потоците, доста често в цялата страна, но повечето в единични екземпляри.

 

Източник: zdraviste.com